Медиация

Детето в медиацията

Темата за включване на децата в процедурата по медиация поражда противоречия. Нека видим дали включването на децата в процеса е важно и дали би могло да подпомогне намирането на решение.  

Експертите по тази тема застъпват две различни позиции:

  1. Децата могат да бъдат включване в процеса или
  2. Децата трябва да бъдат изключени от каквото и да е участие в процеса по медиация.

И двете позиции имат поддръжници. Няма да даваме предпочитание на нито една от тезите. Все пак ще систематизираме плюсовете и минусите, които медиаторите ще трябва да вземат под внимание, когато решат да чуят "гласа на детето" в процедура по медиация:

По какви съображения можем да подкрепим "изслушването на детето" в медиацията:

  1. Често родителите не са имали добра комуникация с детето за продължителен период от време и не знаят какви са неговите истински потребности, интереси, желания;
  2. Децата никога не са били изслушвани нито от своите родители, нито от трето лице и изпитват потребност да изразят своите виждания;
  3. Децата могат да дадат ценна информация и детайли на медиатора, които не са били споменати от техните родители или са били съвсем тенденциозно пропуснати;
  4. Децата обичат и двамата родители и затова могат да бъдат повече или по-малко "безпристрастни";
  5. Родители биха могли да коригират в благоприятна посока поведението си, мнението си, дори позициите си, ако чуят директно думите на своите дете;
  6. Понякога мнението на децата става повратна точка в медиацията - може да пробие създали се блокажи.

Подкрепящите обратната теза, а именно тезата за изключване на детето от процедурата по медиация могат да отговорят на част от горните аргументи така:

  1. Участието на деца в изслушвания или в каквато и да е друга процедура е вредно, стресиращо и отблъскващо за тях;
  2. Децата могат да бъдат манипулирани от единия родител;
  3. Децата сменят много често своите "предпочитания";
  4. Децата обичат да фантазират - в отделни случаи могат да разказват истории, които никога не са се случвали,затова и изниква съмнението доколко можем да вярваме и да се основаваме на дадената от тях информация;
  5. Децата може да изпитват желание да се харесат и на двамата родители, затова и тяхната информация може да бъде противоречива;
  6. Децата не притежават нужния капацитет да вербализират и обясняват своите чувства, потребности, страхове.

Естествено, медиаторът трябва да вземе под внимание фундаменталните правила и принципи на медиацията, когато преценява участието на детето в съответния случай. Медиаторите трябва стриктно да следват принципите на поверителност, неутралност и равнопоставеност на страните.

При всички положения участието на деца в медиационната процедура трябва да бъде осъществявано само при спазването на "специални" правила и при отчитане на следното:

  1. Квалификация: Медиаторите трябва да имат специална квалификация (за предпочитане психология) или да са преминали през допълнително обучение за работа с деца; "меките" невербални комуникационни умения предполагат обучение за напреднали;
  2. Емпатия: Медиаторите трябва да вземат под внимание какви са тревогите и страховете на децата;
  3. В различните страни подхождат различно към включването на децата в процеса на медиацията: медиаторите следва да се съобразяват с местните обичаи, традиции, да отчитат мултикултурните аспекти;
  4. Подготовка: Необходима е подходяща подготовка на детето от страна на родителите преди самото изслушване на детето;
  5. Зрялост: обикновено минималната подходяща възраст за изслушване на детето се преценява от съда и е различна в различните страни (например в Германия брачните съдии изслушват децата дори на 3-4 години; във Франция от 10 - 12 години; в България на 10 години)
  6. Националните закони уреждат по разнообразен начин "изслушването" на детето: Правната уредба на изслушването на детето може да бъде прилагана и към процедурата по медиация (например: в Германия съдията установява контакт със Службата за закрила на децата; в България се ангажират и социални работници)
  7. Място за "изслушване" на детето: обикновено разпитването на детето става в специално отредена стая с играчки, детски рисунки и пр. създават една среда, "приятелски" настроена към децата;
  8. Въпроси: Медиаторите трябва да се подготвят отворени и по-общи въпроси, както и да "смекчат" запитванията; въпросите не трябва да бъдат оскърбяващи който и да е от родителите или близките на децата, нито директни;
  9. Езика: медиаторите трябва да използват прост и разбираем език, за децата той би трябвало да бъде дори "детински", могат да използват герои от приказките, самите приказки и пр.
  10. Участие на социални работници: Социалните работници могат да подпомагат медиаторите;
  11. Избор на формата: Медиаторите трябва да решат дали да задават своите въпроси на децата в съвместна среща с родителите или на среща само с тях, без родителите им. Ако е подходяща обща среща с родителите, то и двете деца трябва да присъстват; медиаторът може да си води бележки, да направи аудио или видео запис, да накара детето да нарисува своите отговори и съответно да ги покаже по-късно на родителите му. Дори детето да не бъде изслушвано, медиаторите могат да сложат снимка на детето или празен стол с неговата играчка до родителите в медиаторската стая.

Трудно е да се изведе като общо правило задължението детето да бъде изслушвано, но изслушването на детето само по себе си може да се окаже много важно за получаване на съществена информация и за т. нар. "меки" преговори. Смятаме, че медиаторите трябва да преценяват конкретно за всеки отделен случай - дали е разумно и дали изслушването ще улесни процеса на медиация или по-скоро трябва да бъде избягнато.

Следващата картина е резултат от обсъжданията по време на конференцията на работната група "Децата в медиацията".

  • 4-2

Интервюто с фасилитатора на груповите разисквания Dagmar Lägler (BAFM e.V.) обяснява елементите на графиката.

Вижте като PDF документ.

 

СЛЕДВАЩ МОДУЛ

Google Translation

Data Protection & GDRP compliance